Моите 10 причини да пътувам.

Преди 2 дни ме помолиха да се идентифицирам с различни от социално, етническо, религиозно, национално естество. ШОК 🙂 Помолиха ме да се представя каква се чувствам и как се описвам 🙂

Ами сега???

Първите ми думи бяха: пътешественичка, приключенка, естествен начин на живот, спонтанна 🙂

 Бих казала, че така мога да опиша най-любимото ми състояние на духа. След това осъзнах, че това е чувството ми по време на път, както и организацията, планирането и общуването с партньори, места за настаняване и приятели за съвети. Много често съпреживявам и чужди пътешествия, помагайки им в организацията 🙂 Това може би ме е подтикнало вече 13 години да се занимавам с този бизнес 🙂

50 различни държави от 5 континента са в статистиката на посетените държави, много от тях са станали като роден дом, с многократно връщане на любими и/или нови места.

Кои са моите 10 ЗАЩО-та, които са причина да пътувам?

При мен то започва от планирането, през стягането на багажа, пътуването с различни превозни средства и хора (познати или не), до цялостното изживяване на крайната точка и връщането наобратно 🙂

Всъщност процесът на стигане до крайните точки е също така вълнуващ, колкото и самото приключение на място. Почти винаги пътуваме динамично и не стоим на 1 място повече от 2 дни.

Усещането ми за определена държава са хората. Природните, културните и други красоти не могат да компенсират цялостното изживяване, ако няма истинско и неподправено общуване с местите хора. Чрез това общуване, научавам много по-любопитни факти за местата, отколкото може да прочета в пътеводители, книги или в музеите.

Това може би е продължение на предишната точка, но е малко по-различна.

Дори едно пътуване до съседен град или държава, ме обогатява много повече пъти и по много начини, дори да не мога да разкажа нещо конкретно, ако ме питат след завръщането :). Тъй като всяко решение на човек е свързано с житейския ни опит, то богатството, което трупаме посредством опит и впечатление, общуване и т.н. може да са от изключително значение за важно решение 🙂

Потвърждавам с хиляди примери, че всяко едно пътуване ражда множество случки за разказване, дори да е за няколко часа до съседната планина. Много често съм забелязала, че най-кратките, най-непланираните и спонтанни пътувания са пълни със случки, които се разказват седмици, месеци и години 🙂

Всяко пътуване е свързано с положителни емоции, дори то да не е най-перфектното и да не покрива очакванията ни. Заради горните точки, сърцата и душите ни се усмихват, което допринася за производството на различни хормони на щастието. Това от своя страна ни зарежда с положителни емоции и така може да се справим с множество здравословни състояния, в чиято основа има емоционален или хормонален дисбаланс.

Факт. Много стабилни, истински и дългогодишни приятелства сме създали по време на път или те са преоткрити тогава. Има една поговорка „Истинските

 приятели се познават по време на път“ важи с пълна сила при мен. Имало е и моменти на разделени пътища, но повечето са в посока сближаване и преоткриване 🙂

Колкото и клиширано да звучи, това е моята действителност 🙂 Това го осъзнах миналата година, когато пътуванията спряха изведнъж и започнаха да ми излизат само спомени във ФБ на приключения от предишни години, както мои, така и на приятели, които споделяха свои. Ако парите бяха изхарчени за предмети или храна, то нямаше да има никаква следа от тях 🙂